"Ама как така да НЕ му се скарам?!? Той не трябва да си позволява!"
Има толкова неверни и остарели твърдения в цитата по-горе... Аз няма да говоря за тях. Ще ви говоря за ръмженето и защо е хубаво то да присъства в комуникацията ни с кучето.
Какво ни казва кучето, когато изръмжи?
Казва, че границите му са преминати. Това означава, че не му е комфортно със ситуацията, с нашето поведение, с това, което искаме или друго.
Това е ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ! Тя е от ключова полза за нас и разбирането ни на кучето:
- Какви предпочитания има моето куче?
- Кои ситуации са му трудни? Защо? Как мога да го подготвя за тях, да му помогна?
Какво да правя, когато кучето изръмжи?
Най-добре би било да уважим това, което ни казва: "Недей!" По възможност, оставете кучето и не влизайте в конфликт. Това може да е свързано с всякакви ситуации - от трудности като охраняване на ресурси до най-просто "Не искам да ми навлизаш в пространството сега, почивам си!"
ВЪВ ситуация НЕ Е времето да сте активни и да промените нещата! Излезте от ситуацията и работете ЗА нея (повече за това по-долу).
И все пак съм напълно наясно, че някои ситуации изискват да се случат неприятни неща и ние няма как да ги избегнем, независимо, че сме разбрали, че на кучето му е неприятно... Нека това бъде изключение! Опитайте се да комуникирате с кучето, да го улесните, да го подкрепите. Преминете през ситуацията, извадете си изводи и започнете да работите ЗА такива ситуации.
Давам примери какво да правим според ситуацията:
Пример 1.
Кучето ръмжи, когато приближим към храната му. Оставяме го да яде спокойно в пространство, където няма да бъде притеснявано! ИЗВЪН тези ситуации започваме да го учим на умения като оптимизъм и отделяне, увереност и спокойствие, които са нужни на кучета, които охраняват. Най-добре да приложим индивидуален подход с помощта на специалист.
Пример 2:
Кучето ръмжи на преглед при ветеринар. Много кучета не обичат да бъдат опипвани, натискани, бръснати, бодени с игли... Че то всъщност кой обича?? Обаче се налага, най-малкото за профилактични прегледи, но понякога и по спешност! В такива ситуации е важно да преминем с най-малко неприятности (например, не качвайте кучето на масата за преглед, докато разговаряте с лекарите, нека се движи на земята). СЛЕД ситуацията е КЛЮЧОВО да запомним какво е било трудно за нашето куче и да го научим чрез игри и позитивни асоциации да преживява тези неща по-лесно, да се чувства, че има контрол, да знае какво се случва и че може да се справи с това, защото сте репетирали.
Как да работя за нещата, които искам да променя? Искам кучето ми да преживява тези неща спокойно и уверено!
ВАЖНО 1: Запитайте се колко е подходящо да работите по ситуацията и дали не е по-добре да оставите кучето намира. (Никой не обича да му пипат храната, докато яде! Учим кучето да му е комфортно с това САМО когато имаме дете, което пипа храната и не е на етап в живота си да разбере, че това не е подходящо. И пак, правим го внимателно и проактивно!)
ВАЖНО 2: Попитай специалиста!
Говорете с ветеринарите си как да подготвяте кучетата за преглед или за други ситуации в кабинетите им. Попитайте как се държи кучето, с какво да свикне... Ветеринарните специалисти имат конкретни начини, по които задържат кучетата по време на различните видове прегледи. Една подготовка може да предотврати стрес за кучето, нас самите и лекарите! Същото важи и за грумърите!
Говорете и с поведенческите специалисти, за да ви дадат идеи за ситуации, които ви предстоят или вече се случват. Съвсем нормално е да ви е трудно да съставите план, по който да работите. За това сме тук! Ние за това се обучаваме - да опознаем вас и кучето ви, за да ви дадем подходящ план за вас.
ВАЖНО 3: Опознайте индивидуалното куче пред вас!
Различните кучета имат различни умения, предпочитания и граници за различните преживявания! А освен това, тези неща се променят с живота и обучението! Работете и комуникирайте с кучето пред вас СЕГА, а не с кучето в главата ви.
И за последно споменавам само че когато не зачитаме сигналите за дискомфорт на кучето, то спира да ги дава и отива към по-крайни поведения... И в един момент кучето напада, без да предупреждава. Какво правим тогава? Как да го научим да дава сигнали отново? Може да се работи с такива кучета, но е трудно и ненужно да ги докарваме до там.
Уважавайте комуникацията на кучето, както искате то да реагира и възприема вашата! И двамата го заслужавате!
Резюме:
Ръмженето е начин за комуникация, който е хубаво да уважаваме. Това означава, че границите на кучето са преминати. Правим едно от две неща според ситуацията:
- Уважаваме комуникацията на кучето и го оставяме на мира.
- Водим си изводи и работим ИЗВЪН ситуацията да помогнем на кучето да преживява определени ситуации/ритуали/процедури по-лесно.
Всичко друго може да доведе до опасни ситуации за нас, за кучето и за специалистите, които го обгрижват!
Статията е написата в съответствие със съвременната наука за кучешките поведение и психология.